Мъжете са измислили козметиката
Мъже са измислили и използвали първите козметични продукти - жреци и вождове на първобитни племена са рисували лицата си, за да покажат почит към своите богове или да плашат враговете си в битка. Много години по-късно, при възникването на първите цивилизации в Египет, Шумер, Персия, Гърция и др. от козметиката започнали да се възползват и жените, които от средство за плашене на врагове я превърнали в неотменна част от изкуството на съблазняване и постигане на младост и красота. Това достигнало небивал разцвет в древен Египет. Един от първите документи, съдържащ козметични съвети е намерен в египетска гробница и е наречен Папирусът на Еберс - гигантска рецепта от 1500 г. пр.н.е., написана от жреци върху папирус, дълъг 20 метра. Намереният бюст на царица Нефертити бил с грижливо гримирано лице, удължени и удебелени вежди и изрисувани устни, а в гробницата на Тутанкамон са намерени съдове за благовонни масла и козметични помади. Много от козметичните средства на египтянките се използват и до днес - моливи за вежди, бои за коса, лакове за нокти, кремове, ароматизирани води. От там идва и гримирането на очите с тъмна линия покрай клепача по посока на слепоочието, актуално и в наши дни.
По същото време в Персия момичето, определено за жена на персийския шах, една година преди да влезе в дома му, било подлагано на специални козметични процедури. Жреците там били тези, които приготвяли различни по вид и по свойства мазила.
В древна Гърция се обръщало особено внимание на естествената красота, поддържана с натурални козметични средства. Там имало квалифицирани парфюмиери, които приготвяли козметични средства по уникални рецепти.
В Древния Изток пък изкуството да се украсяват ръцете и тялото достига изключително развитие. Жените там използвали къна, басма (също боя за коса), боя за нокти, белило, руж, сурма (за изкусвени бенки), ароматни смеси.
За най-голям разцвет обаче може да говорим в Римската империя, където е събрано от най-доброто в козметологията от египтяни, гърци и източни народи. Там грижата за красотата е неминуемо свързана с хигиената. До ден днешен не е познато по-мащабно строителство на бани колкото в Рим. Освен това там били масово разпространени и солариумите - места, специално отделени за излагане на слънце. Благоуханните масла и мазила не били дефицитни. Богатите римлянки боядисвали клепачите си в златисто и подчертавали веждите си с въглен. Заради разгулния живот на аристократите по онова време, кожата повяхвала по-бързо, което налагало масова употреба на пудри, руж, кремове и др. Знатните римски аристократи имали специално обучени роби за козметични услуги.
Независимо дали в древността или днес, козметиката си остава истинско социално явление, без значение какви са критериите за красота. Стремежът към "вечната" младост и неувяхваща красота и сега е движещата сила за нови и нови открития в областта на съвременната козметология.
